Приказка за змея

Имало едно време един змей.

Змей за чудо и за приказ.

На негово име кръстили и един полигон.

Полигон за чудо и приказ. Всичко си имал и животни и природа и вода и чист въздух. Всички му се радвали и го ползвали ден и нощ .

Три глави имал змея, коя от коя по-хубави. За да ги различава ги кръстил с имена, но за да ги запомни, имената били еднакви – Марица -1 , Марица -2 , Марица -3 .

Хранел се змея юнашки, та чак пушек се дигал, ама пушек ви казвам, голям, цяла община задимявал.

Жени, мъже, деца , народ само за това приказвали. Приказвали и плачели. Живеел си той така мирно, тихо и безгрижно, но както се случва в приказките минало това време. Настъпили трудни и гладни времена.

Змеят седял гладен и мислел, но глад с мислене не се заменя. Решил да изяде полигона. И без това бил кръстен на негово име.

Мислел, мислел как да го направи и измислил. Ще го направи с референдум. Ще пита хората, тези, които плачели и приказвали. И понеже те само плачели и приказвали проблема с глада ще бъде решен. Решен така, че змея да може да се храни редовно, и да може и други да се храни.

Какво по-хубаво от това.

И като започне да лапа юнашки змея пак ще се вдигне пушек и хората пак ще плачат и приказват, ама какво от това. Пушека си върви и хората си плачат и приказват.

Така е било така и ще бъде.

Забележка: Приказката е от известен автор, който се надява тя (приказката) да бъде прочетена от повече граждани на гр. Стара Загора и областта и най-вече от общинските съветници.