Тези хора знаеха ли какво става в базата в Челопечене година, две и дори три преди взривовете й?
Гражданското общество контролираме ли армията – тази скъпоструваща, въоръжена и високоорганизирана сплав от хора и оръжие, на която сме поверили територията, въздушното пространство над нея и акваторията и изпълнението на политическите задължения на държавата ни? Достатъчно ли е, че в народното събрание може да бъде призован военният министър, за да отговаря на въпроси на депутати? И какво ще видим, ако опитаме да слезем надолу към преименувания вече генерален щаб и щабовете на видовете въоръжени сили, към закритите вече агенции, към дирекциите, към разпореждането с военния бюджет, военните имоти и имущества? Там всичко беше и е скрито, покрито и препокривано, всеки шеф по феодалному пази своята територийка от очите на обществото, там всеки военен задължително е лоялен към началника си, за да расте в кариерата и дори за да запази мястото си в системата. Епизодично само реалността може да пробие така изградената система – направи го преди година взривявайки се базата за разкомплектоване на бойни припаси в столичния квартал Челопечене. Изведнъж разбрахме, че била превърната в база за съхранение на взривоопасни излишъци, че била с пъти пренатъпкана, че мястото й не било в близост до населено място, че била наводнявана и след това оставена на произвола, че я охранявали цивилни старчоци. Армията беше впрегната да отстранява последствията от глупост търпяна с години и да спасява поста на началника на Генералния щаб и на министъра си. Прочистването изяло хляба на и така недостигащите военни и отбранителни способности още продължава. Не знаем и няма как да разберем колко милиони пари, труд и овеществени материални активи хвръкнаха във въздуха! А прякоотговарящи военни експерти писмено алармираха за опасността, даже и казионният военен вестник месец по-рано предупреди, че ще се взриви. И какво от това? Субординационните управленски нива и военните инспектори получаваха заплати, трупаха трудов стаж, надявайки се, че прокобата не ще се сбъдне. Инспекторатът на министерството на отбраната десетилетия добрува взаимоизгодно с армията. Произлизащите от нея главен инспектор, заместниците му и експертите дослужат в него до пенсия, или поработват следпенсионно и обслужват не обществения , а вътреведомствени интереси, и волностите на военни и цивилни величия, пишат докладчета -класифицирани! – от което нищо не следва. Така две десетилетия нашият Генерален щаб сам си правеше проверки и си пишеше положителни оценки – слабите биха обезсмислили съществуването на цялата военна администрация и командванията с щабовете им. От поста Главен инспектор на МО от 12 юни т.г. беше освободен вицеадмирал Петър Петров, чиято предишна длъжност беше първи заместник началник на генщаба. Друг го наследява – Володя Цветанов, генерал-майор. Да не би Петър Петров, предшественици и следовници да разследват онова, което сами са натворили там, откъдето идват, за да го обявят за безсмислено, за грешно, камо ли за незаконно? Няма как да стане. Затова плътнозатворилата се военна система купува вертолети без въоръжение, неносещи способности, скъпи, но непригодни бронетранспортьори. Днес все още сметната палата констатира, само и единствено законността на разходите, а не продибити ли са с парите ни способности. Днес контролираме само законността на обществените поръчки, но премълчаваме известния факт, че още в подработването на спецификацията за придобиване на техника, въоръжение, снаряжение се кодира корупцията. А колкото и спецификации да сме вече изпуснали от граждански контрол, все пак на армията предстои модернизиране и превъоръжаване.
Коментарите са собственост на авторите. Ние не носим отговорност за тяхното съдържание.
