Две години преди взривяването на Челопечене

Дата 2009/8/2 20:00:00 | Категория: Новини

Две години преди взривяването на военната база в Челопечене имало декларации до президента, министър-председателя и военния министър

Две го­ди­ни пре­ди ин­ци­ден­та из­п­ра­тих­ме дек­ла­ра­ция до пре­зи­ден­та, ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля и ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та, в ко­я­то пре­дуп­реж­да­вах­ме за евен­ту­ал­ни взри­во­ве, ко­и­то са ре­зул­тат от за­ба­ве­на­та ути­ли­за­ция на из­лиш­ни­те бо­еп­ри­па­си. Не бя­ха взе­ти ни­как­ви мер­ки. По-къс­но ни­кой не пое от­го­вор­ност, но за мен не­ща­та ос­та­на­ха за ви­со­ки­те ета­жи на власт­та, а не на гър­ба на ек­с­пер­ти­те – казва офицерът от резерва полковник Валентин Радев, председател на Сдру­же­нието на спе­ци­а­лис­ти­те по бо­еп­ри­па­си в Бъл­га­рия и експерт на ГЕРБ в електронното издание на вестник „Българска армия”.

Месец преди взрива цензората в печатния всекидневник „Българска армия” пропусна да окастри последното предупреждение – аз бях говорителят, зад мен стоеше мнението на експерти прякоотговарящи и прякоработещи с тази база и с тези бойни припаси. Бог беше високо, за да чуе, царят не искам и да го знам къде е бил! Взривът беше точката на обрат в моя професионален журналистически път – с властта си над мекушавата редколегия на военния вестник съставена от журналисти-апаратчици, с цялата си машина включително и службите за сигурност, военни величия ограничаваха достъпа ми до това място, бяха ме дори лъгали, а аз, пък, съм лъгал хората, които са вярвали на държавата си и на моето име като автор на информации от тази база.

Онези докопали се до етажите на властта ни имат за овци, те ни информират когато и за каквото им е угодно и премълчават онази информация, която не е в тяхна полза да знаем ние, гражданите.

Разбира се сега, когато чета откровението на Валентин Радев аз съзирам отношението на обединилите се в сдружение специалисти към забавената утилизация, а не към правото ни да знаем и да управляваме чрез назначени от нас управници, усещам между редовете неистовия повик за утилизиране, значи и за печалби за изпълнена работа. Това за работата и за печалбите не приемайте за лошо – който работи, трябва да печели. Лошото е, че сдружението е писало на президента, на министър-председателя, на военния министър и? И нищо. Сякаш те не са част от гражданското общество – толкова вестници, толкова телевизии, толкова електронни сайтове, толкова много възможности, ала е нямало желание за борба. Каква ни е на нас ползата, граждани, че някои си писали писма някому! Нас са ни имали пак за овци даващи мляко и вълна, за да има какво да разпределят и управляват овластените от нас самите.

Нека каже генерал-лейтенант Атанас Запрянов освободил наскоро длъжността представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз и назначен на длъжност представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО който при наводнението на базата през 2005 г. беше заместник началник на Генералния щаб на армията какво направи той, какво направи командващият на Командването за материално и техническо осигуряване бригаден генерал Стоян Генков чието поделение бе базата в Челопечене и какво правиха въобще, освен че са си взимали парите на военните длъжности. И военниите министри Веселин Близнаков и Николай Свинаров и началниците на Инспектората на министерството на отбраната вицеадмирал Петър Петров и генерал-майор Кирил Василев. Нека кажат.

Хора, ние, „лаещите” за съжаление не сме много, но и бронираният керван на военните хрантутеници си върви толкова уверен в своята безопасност, че не ни обръща внимание. Отдолу на горе военната система е така изградена, че е непробиваема за граждански контрол, отгоре надолу за армията ни – деполитизираната уж – опасност няма, там я пазят партийни чадъри.


Тази статия идва от Сдружение на специалистите по боеприпаси в България
http://asabulgaria.com

Адресът на тази статия е:
http://asabulgaria.com/modules/news/article.php?storyid=74