- Г-н Радев, какво разбрахме 1 година след взрива в Челопечене?
- Много неща. Едно от тях е, че не се оправдаха плановете ни да прочистим и обезопасим района на поделението за едно лято. Знаете, че така нарекохме и операцията по ликвидиране на последиците - “Горещо лято 2008”. Но се оказа, че работата изисква повече време. Най-точен бе г-н Марк Адамс, старши консултант в Бюрото по политико-военни въпроси към правителството на САЩ. 2 седмици след взрива той огледа района и заяви: “Тук има работа поне за 2 г.” Сега си мисля, че и две няма да ни стигнат.
- Цяла година след взрива има ли по-голяма яснота какво го предизвика?
- И днес хипотезите са няколко, но нито една не може да се посочи категорично. Най-вече защото всички следи са изпепелени. Но работата продължава.
- През тази година вие бяхте почти всеки ден в Челопечене. Заедно с вас работиха над 1200 военнослужещи от БА. Какъв е резултатът?
- Най-важният резултат е, че прочистихме успешно 9-километровата зона около епицентъра. Нека не забравяме, че един 130-мм чешки турбореактивен снаряд бе паднал чак до летището на София. За щастие беше без бойна част и без взривател. Бързо изчистихме земеделските земи около поделението, тъй като стопаните губеха реколтата. Най-много работа имаше в 2-километровата зона. Там бяха разпръснати най-много боеприпаси и взривни остатъци.
Много съм горд, че не допуснахме жертви. Е, имаше 1-2 леки инцидента, но последствията им не бяха фатални. При единия случай снаряд се взриви, докато го режеше новият робот. Тогава леко пострада капитан Николай Николаев. При другия случай подп. Трънски направи несполучлив опит да демонстрира как гори барут и ръката му леко обгоря.
- А роботът доколко пострада от взрива?
- Пострада само плотът, под който се разполага нароченият за рязане боеприпас. А самата инсталация бе съхранена. Повредата не бе голяма, но факт е, че от миналия ноември устройството престана да работи. Въпреки че за ремонта не бяха нужни кой знае какви пари. Така роботът, купен спешно за 350 хил. евро, действа само три месеца. След това продължихме по стария способ - взривяване на място или в специална пещ на територията на поделението, или на полигона край Сливница. Особено трудно бе прочистването вътре в поделението. Знаете, че пейзажът там бе направо лунен. Справихме се и с най-трудния участък т. нар. Технически район №3 - епицентър на взрива.
- Какво още не знаем?
- Не знаем какво има под повърхността на терена. Няколкото кратера, образувани от експлозиите, са дълбоки 3-4 м и повърхността около тях е с 1,5-2 м денивелация. На дъното на кратерите има цели сандъци с боеприпаси, като само част от тях се показват над повърхността. Във водоемите и в реката пък е пълно с части на боеприпаси, включително и на осветителни и димни боеприпаси и пиротехнически изделия.
- Какво е нужно за прочистването в дълбочина?
- Въпрос на техника. Ние разполагаме с уреди, които засичат боеприпаси и части от тях на дълбочина до 15-20 см, а ни трябва апаратура за прочистване на дълбочина 50-60 см. Американските колеги, които работиха в поделението до края на март, обещаха да доставят такава апаратура, дори имаше надежди да ни я подарят след операцията. Но досега това не се случи.
Останаха непрочистени и около 150 декара водоеми в самото поделение и около него, както и коритото и бреговете на река Лесновска. Там е най-опасно
- Кой ще извършва това прочистване?
- Не знам. Ще бъде обявена обществена поръчка. Така че и частни фирми може да се захванат. Това обаче ще стане през късната есен и зимата, когато изсъхне тревата. Сега е много висока и гъста и крие рискове за сапьорите.
- Защо тези муниции са най-опасни?
- Защото повечето са в реката и вировете, както и в почвата, съхранила доста влага. Там са изложени на силното въздействие на водата, вследствие на което корозират по-бързо. Друга опасност е, че една по-силна вода може да понесе по течението по-малките калибри и взривни остатъци, а защо не и по-големите при разместване на пластовете. И тогава трудно ще ги открием. За да не се допусне това, работата трябва да се свърши спешно.
Тук трябва да припомня и ще едно обстоятелство. През 2005 г. поделението е било изцяло наводнено. В сандъци със снаряди намирахме изсъхнали водорасли и засъхнала кал. Знаете ли какво е седмици наред тонове боеприпаси да се намират под водата? Цяло чудо е, че не се е стигнало до взрив още тогава след оттеглянето на водата.
Особено опасна е пиротехниката, съхранявана в складовете. Става дума за стари боракси за илюминации, пиропатрони, сигнални ракети. За разлика от класическите боеприпаси пиротехниката обикновено се облича в мукава, в хартия. Тя лесно овлажнява, променя геометричните си характеристики, променя се и химичният състав на съдържащата се пиротехническа смес. След като изсъхне, тя става по-чувствителна към външно въздействие. Нека не забравяме и това, че само на 2-3 км от поделението живеят хора. Някои волно, други неволно може да бъдат изложени на риск.
- Намеквате за търсачи на силни усещания?
- Да. Тази пролет охраната залови ром, който бе натоварил на велосипед цял чувал снаряди с взриватели. Промъкнал се някак си, изровил ги край оградата и побягнал.
- Колко пари трябваше да се отпуснат тази година?
- МО поиска от правителството още 49 млн. за обезвреждане на останалите около 15-20 хил. т излишни боеприпаси. Парите обаче не бяха отпуснати. Силно се надявам новото правителство да намери средства. Иначе ще плащаме по-скъпо след време.
- По време на журналистическите рейдове в района на взрива ми направи впечатление, че хората ви нямаха защитни средства?
- Нямахме. Областният управител Тодор Модев дори поиска аз и още двама експерти да бъдем арестувани за нарушаване на правилата за безопасна работа. В наше присъствие звънна лично на президента. Въпреки тази намеса обаче единственото, което МО успя да достави за една година, са няколко манипулатора. Но не и тежко защитно сапьорно облекло, специални обувки и други технически средства за безопасна работа.
- Какво тогава показахте пред медиите?
- Защитните облекла, манипулатор и дистанционно управляем робот бяха взети назаем от служба ДОТО на МВР. Ползвахме ги по-малко от седмица. Неизвестно защо ръководството на МО не се съгласи да подпише документ, че при евентуален инцидент трябва да ги заплати на МВР. И МВР си ги прибра. Сега чувам, че май ще тръгнат поръчките за няколко броя от очакваните 20 тежки сапьорни облекла. Едва сега, цяла година след инцидента?! Това е безотговорно отношение към живота на хората.
- Кои са другите двама освен вас, които Тодор Модев е трябвало да арестува?
- Това са учените от ВА “Г. С. Раковски” проф. Боян Петков и доц. Николай Денчев. Тримата 1 г. отговаряхме за безопасността на работата. Хайде, нас ни остави. Но как не се намери един ръководител, който да благодари поне на последните от тези 1200 души, които участваха в операцията. Те рискуваха живота си и бяха далече от семействата си почти 1 г.
Затова чрез вестника искам да благодаря поне на част от моите колеги, участвали успешно в една от най-сложните и опасни операции на територията на страната. Това са полковниците Никола Николов, Атанас Герджиков и Михаил Христов от СВ, подп. Иван Саракостов, майорите Илиян Николов, Евгени Грозданов, Красимир Манолов и Тихомир Лалев, капитаните Любомир Любомиров, Николай Николаев, Даниел Маринов, Мичо Минчев и Йордан Коцев, ст. лейт. Емин Емин, старшина Банко Пилев, ст. сержант Валентин Сталев, сержант Атанас Ходжев. Да не пропуснем и Ангел от с. Козарско, инж. Любомир Лилов и Ненко Каменов.