| Валентин Радев: Трябва да спазим срока за унищожаване на касетъчните боеприпаси 10.06.2015 г. Възможностите на Министерството на отбраната да утилизира 900 тона касетъчни боеприпаси на територията на страната и 190 хиляди противопехотни мини от складовете в Горни Лом, бяха обсъдени днес от работна група в парламента. Срещата, в която участваха експерти по въоръжение и боеприпаси, премина под ръководството на заместник-председателя на Комисията по отбрана Валентин Радев, който е бивш заместник-министър на отбраната. В нея се включи и народният представител Христо Гаджев, който е член на същата комисия. След срещата г-н Радев отговори на въпроси на „Отбрана. сom” и ВТК.
Спирдон Спирдонов - Г-н Радев, има ли междуведомствен хаос в утилизацията на боеприпасите? - Никога не е имало междуведомствен хаос. Това може би е в главите на някои или го има някъде в общественото съзнание. Няма нищо подобно. От днешното съвещание, което е работно, искахме да придобием информация за възможностите на Министерството на отбраната по изпълнение на конвенциите за унищожаване на касетъчните боеприпаси и на противопехотните мини. Това ни беше целта. Придобихме много сериозна увереност, че можем да направим такава утилизация, хората са много отговорни и са готови, въпреки, че не е работа на Министерството на отбраната да се занимава с утилизация, да направят всичко възможно, да помогнат и на колегите от Министерството на външните работи, които са инициаторът, както и на колегите от МВР. - Станаха много взривове напоследък. Кой трябва да носи отговорност? - Министерството на отбраната винаги е сочено с пръст, че едва ли не има вина или е съпричастно. Според мен само една десета от това е вярно. Министерството на отбраната имаше отношение, когато се взриви Челопечене, когато се случи инцидентът в Костенец, което е държавно предприятие. При всички останали случаи това е работа на частни фирми. Отговорността и контролът върху тях, много пъти сме го казвали, е на служба „Контрол на общоопасните средства” в МВР. - Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова каза, че трябва да се повиши контролът на контрола за работа с боеприпаси и други опасни средства. Как ще коментирате това? - Г-жа Бъчварова е права. Това го казваме винаги, когато има подобни случаи. Непрекъснато говорим за този контрол на частните фирми. Не е такъв случаят с инцидента на полигона край Анево. Там сигурно е имало контрол, но говорим за неспазване на техниката за безопасност и т.н. За частните фирми законът регламентира, че отговорността е на МВР. Министерството на отбраната винаги е било свързвано и винаги е помагало, както и при последните случаи в складовете на ВМЗ край Иганово. Знаете, че прочистването направи Министерството на отбраната. Така е било винаги. Навсякъде се появяваме, прочистваме около територията, за да няма опасност за населението. - Би ли могло с промени в закона, Министерството на отбраната да поеме тези дейности? - Няма как да стане. Министерството на отбраната и в момента прави жест. Това е свързано и с обсъждания днес на това съвещание законопроект за изпълнение на конвенцията за касетъчните боеприпаси и конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Междуведомствена група е работила месеци наред. Не става въпрос за вменяване на отговорност на Министерството на отбраната по закон. Ние решаваме, че трябва да помогнем, защото общественото мнение е такова. Когато става въпрос за боеприпаси, всички се вглеждат в Министерството на отбраната. Но то няма никакъв ангажимент, какъвто е случаят, по унищожаването на касетъчни и противопехотни мини. Това е работа, както и досега е било, на други ведомства. Ние готвим войници за война. Съхраняваме въоръжение и боеприпаси, но нито произвеждаме, нито утилизираме. - Какво включва този законопроект? - От една страна това е много суров законопроект. От друга, може да се каже, че е почти готов и би могло да бъде внесен в парламента. В момента обмисляме дали да не го внесем ние, за да сеприеме по-бързо. За да стане в срокове и безопасно, унищожаването на тези касетъчни боеприпаси и противопехотните мини. Само по тези причини, обаче Министерството на отбраната се ангажира. - Има ли промени в срока за унищожаването на касетъчните боеприпаси? - Не, колегите казаха, че срокът е 2016 г., т.е. осем години след подписването на конвенцията. Не само това ни притеснява. Стратегическият партньор САЩ ни дава 2 милиона долара за унищожаването на тези ненужни за Българската армия боеприпаси. Ние се опитваме да усвоим тези пари. Минава време. Имаме обещание, че тази година тези средства ще бъдат задържани, но трябват реални действия. Това е и една от причините Министерството на отбраната да се ангажира с този процес. - Преди две години ставаше въпрос за 9802 касетъчни бомби? - Може би бройката е толкова, но в тонове тези боеприпаси са около 900. Това са касетъчни авиационни бомби, които са на наша територия. Никога не сме ги използвали. Не са правени и учебни пускове с тях. Само сме ги съхранявали. Сега има международна конвенция и ние трябва да ги унищожим. - Във връзка са 190-те хиляди противопехотни мини в складовете в Горни Лом, където също имаше инцидент, какво обсъждахте? - Те трябва да бъдат върнати, каквито постъпки има и се обсъжда с Министерството на външите работи, или ние да се справим с тази задача. Министерството на отбраната е готова да помогне, стига да се намери, както в случая търсим, законово основание за това. *** Страната ни е една от 94-те държави, които на 3 декември 2008 г. подписаха в Осло конвенция за касетъчните боеприпаси. Според договорката България се ангажира да свали от въоръжение и да унищожи всички подобни бомби. През 2011 г. Народното събрание ратифицира споразумението. Всяка държава - страна по конвенцията, е длъжна да унищожи запасите от касетъчни боеприпаси в срок не по-късно от 8 г. след подписването на документа. Тоест крайният срок за България е 2016 г. В работната среща участваха представители на министерствата на отбраната и външните работи, на ТЕРЕМ-ЕАД, на Института по отбрана към МО, на БАН и търговски фирми.
| 