Международна изложба за отбранителна техника "ХЕМУС 2010"
ИЗЛОЖБА ХЕМУС ориентира приоритетите си с оглед промените, които се извършват в света. Тя разчита на интереса на онези комплекси и фирми от областта на оръжейния сектор, които в съвременните условия преустройват производства и технологии към задачи, свързани с отбраната.
Тематични направления:
Сухопътни войски
Военновъздушни сили
Военноморски сили
Антитерористично оборудване
Техника и технологии за общо осигуряване на войските
Програма:
5та Международна конференция „Изследвания и технологии за отбраната и въоръжените сили ”Официално откриване – 27.05.2010; 10:00 часа Пресконференция - 27.05.2010; 14:00 часа
Демонстративни стрелби - 27.05.2010 (от 17:30 до 19:20 ч.) Централния артилерийско-технически изпитателен полигон /ЦАТИП/ гр. Стара Загора
131 години от създаването на служба РАВ в Българската армия бе отпразнувана в ресторанта на ВМА в София. Авета от всички поколения се събраха и заедно вдигнаха наздравица за службата, за приятелите и надеждата, че все още се справяме и държим "барута сух". Част от атмосферата на празника е документирана от колегата полковник Шишков.
Две години преди инцидента изпратихме декларация до президента, министър-председателя и министъра на отбраната, в която предупреждавахме за евентуални взривове, които са резултат от забавената утилизация на излишните боеприпаси. Не бяха взети никакви мерки. По-късно никой не пое отговорност, но за мен нещата останаха за високите етажи на властта, а не на гърба на експертите – казва офицерът от резерва полковник Валентин Радев, председател на Сдружението на специалистите по боеприпаси в България и експерт на ГЕРБ в електронното издание на вестник „Българска армия”.
Месец преди взрива цензората в печатния всекидневник „Българска армия” пропусна да окастри последното предупреждение – аз бях говорителят, зад мен стоеше мнението на експерти прякоотговарящи и прякоработещи с тази база и с тези бойни припаси. Бог беше високо, за да чуе, царят не искам и да го знам къде е бил! Взривът беше точката на обрат в моя професионален журналистически път – с властта си над мекушавата редколегия на военния вестник съставена от журналисти-апаратчици, с цялата си машина включително и службите за сигурност, военни величия ограничаваха достъпа ми до това място, бяха ме дори лъгали, а аз, пък, съм лъгал хората, които са вярвали на държавата си и на моето име като автор на информации от тази база.
Онези докопали се до етажите на властта ни имат за овци, те ни информират когато и за каквото им е угодно и премълчават онази информация, която не е в тяхна полза да знаем ние, гражданите.
Разбира се сега, когато чета откровението на Валентин Радев аз съзирам отношението на обединилите се в сдружение специалисти към забавената утилизация, а не към правото ни да знаем и да управляваме чрез назначени от нас управници, усещам между редовете неистовия повик за утилизиране, значи и за печалби за изпълнена работа. Това за работата и за печалбите не приемайте за лошо – който работи, трябва да печели. Лошото е, че сдружението е писало на президента, на министър-председателя, на военния министър и? И нищо. Сякаш те не са част от гражданското общество – толкова вестници, толкова телевизии, толкова електронни сайтове, толкова много възможности, ала е нямало желание за борба. Каква ни е на нас ползата, граждани, че някои си писали писма някому! Нас са ни имали пак за овци даващи мляко и вълна, за да има какво да разпределят и управляват овластените от нас самите.
Нека каже генерал-лейтенант Атанас Запрянов освободил наскоро длъжността представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз и назначен на длъжност представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО който при наводнението на базата през 2005 г. беше заместник началник на Генералния щаб на армията какво направи той, какво направи командващият на Командването за материално и техническо осигуряване бригаден генерал Стоян Генков чието поделение бе базата в Челопечене и какво правиха въобще, освен че са си взимали парите на военните длъжности. И военниите министри Веселин Близнаков и Николай Свинаров и началниците на Инспектората на министерството на отбраната вицеадмирал Петър Петров и генерал-майор Кирил Василев. Нека кажат.
Хора, ние, „лаещите” за съжаление не сме много, но и бронираният керван на военните хрантутеници си върви толкова уверен в своята безопасност, че не ни обръща внимание. Отдолу на горе военната система е така изградена, че е непробиваема за граждански контрол, отгоре надолу за армията ни – деполитизираната уж – опасност няма, там я пазят партийни чадъри.
Тези хора знаеха ли какво става в базата в Челопечене година, две и дори три преди взривовете й?
Гражданското общество контролираме ли армията – тази скъпоструваща, въоръжена и високоорганизирана сплав от хора и оръжие, на която сме поверили територията, въздушното пространство над нея и акваторията и изпълнението на политическите задължения на държавата ни? Достатъчно ли е, че в народното събрание може да бъде призован военният министър, за да отговаря на въпроси на депутати? И какво ще видим, ако опитаме да слезем надолу към преименувания вече генерален щаб и щабовете на видовете въоръжени сили, към закритите вече агенции, към дирекциите, към разпореждането с военния бюджет, военните имоти и имущества? Там всичко беше и е скрито, покрито и препокривано, всеки шеф по феодалному пази своята територийка от очите на обществото, там всеки военен задължително е лоялен към началника си, за да расте в кариерата и дори за да запази мястото си в системата. Епизодично само реалността може да пробие така изградената система – направи го преди година взривявайки се базата за разкомплектоване на бойни припаси в столичния квартал Челопечене. Изведнъж разбрахме, че била превърната в база за съхранение на взривоопасни излишъци, че била с пъти пренатъпкана, че мястото й не било в близост до населено място, че била наводнявана и след това оставена на произвола, че я охранявали цивилни старчоци. Армията беше впрегната да отстранява последствията от глупост търпяна с години и да спасява поста на началника на Генералния щаб и на министъра си. Прочистването изяло хляба на и така недостигащите военни и отбранителни способности още продължава. Не знаем и няма как да разберем колко милиони пари, труд и овеществени материални активи хвръкнаха във въздуха! А прякоотговарящи военни експерти писмено алармираха за опасността, даже и казионният военен вестник месец по-рано предупреди, че ще се взриви. И какво от това? Субординационните управленски нива и военните инспектори получаваха заплати, трупаха трудов стаж, надявайки се, че прокобата не ще се сбъдне. Инспекторатът на министерството на отбраната десетилетия добрува взаимоизгодно с армията. Произлизащите от нея главен инспектор, заместниците му и експертите дослужат в него до пенсия, или поработват следпенсионно и обслужват не обществения , а вътреведомствени интереси, и волностите на военни и цивилни величия, пишат докладчета -класифицирани! – от което нищо не следва. Така две десетилетия нашият Генерален щаб сам си правеше проверки и си пишеше положителни оценки – слабите биха обезсмислили съществуването на цялата военна администрация и командванията с щабовете им. От поста Главен инспектор на МО от 12 юни т.г. беше освободен вицеадмирал Петър Петров, чиято предишна длъжност беше първи заместник началник на генщаба. Друг го наследява – Володя Цветанов, генерал-майор. Да не би Петър Петров, предшественици и следовници да разследват онова, което сами са натворили там, откъдето идват, за да го обявят за безсмислено, за грешно, камо ли за незаконно? Няма как да стане. Затова плътнозатворилата се военна система купува вертолети без въоръжение, неносещи способности, скъпи, но непригодни бронетранспортьори. Днес все още сметната палата констатира, само и единствено законността на разходите, а не продибити ли са с парите ни способности. Днес контролираме само законността на обществените поръчки, но премълчаваме известния факт, че още в подработването на спецификацията за придобиване на техника, въоръжение, снаряжение се кодира корупцията. А колкото и спецификации да сме вече изпуснали от граждански контрол, все пак на армията предстои модернизиране и превъоръжаване.
