Начало Новини Контакти Стани член на сдружението
Главно Меню
Търсене



« 1 ... 7 8 9 (10) 11 12 13 ... 26 »
Публични страници : Кръстев, един от най-добрите в бранша!
на 2013/6/4 20:50:48
Публични страници

Утро - 7 стр., Димитър ДРАГАНОВ

Кръстю Кръстев открива призванието си по разпределение преди 41 години

Изпълнителният директор на „Дунарит" АД Кръстю Кръстев е истински работохолик. В завода е от сутрин до вечер, а в свободното си време се отдава на любимите си занимания - овощните дървета в бащината къща на село или взема инструментите да постегне нещо в апартамента. Най-добрата почивка за мен е като заместя умствената работа с физическа, вместо да лежа пред телевизора или да чета книжка във фотьойла, казва Кръстев.

Инженерът машиностроител вече е на 65 години, но собствениците на „Дунарит" изобщо нямат намерение да го пенсионират и това е най-добрият атестат за професионалните му качества. Защото Кръстев управлява фирмата така, че тя да е лоялен партньор на много компании за производство на военна техника не само в Европа, а и на още два континента.

Във военната индустрия попада по разпределение което по времето на социализма е задължително за завършилите висшисти, и вече 41 години работи за отбранителната промишленост на страната.

Момчето, родено в село Голямо Враново, завършва с отличие местното училище и се записва ученик във втория випуск на Електротехникума в Русе, специалност „Автоматика и телемеханика". Отново взема отлична диплома и през 1967 година кандидатства във ВМИ-Варна и тогавашния ВИ-ММЕСС, сега Русенски университет. Приет е и на двете места в специалност „Технология на машиностроенето". Родителите ми бяха бедни хора, имах и две сестри, които също трябваше да учат, затова предпочетох Русе, за да мога да помагам в семейството си, обяснява избора си Кръстев.

Когато през 1972 година взема диплома за инженер, разпределението го изпраща във военния завод в Червен бряг, в който се произвежда основно бронетанкова техника.

„11 години работих в това малко градче като директор на Инструментален завод, но не съжалявам, защото там израснах като инженер машиностроител благодарение и на опита, който придобих от руски специалисти във военното дело. Бяхме само млади инженери ентусиасти, които не жалеха времето си. Работили сме над проекти по цели нощи, макар че вземахме по 105 лева заплата. По-късно, като разказвах за това на млади колеги в „Дунарит", те не можеха да повярват, че сме работили извънредно, без никой да ни кара насила и без допълнително заплащане", спомня си заводският шеф.

По онова време системата е затворена, няма нощни дискотеки единственото сериозно развлечение е 10-15 дни почивка някъде в курортите на страната. За работещите във военната индустрия режимът е особено затегнат.

За пътуване в Европа изобщо не можехме да си мечтаем, екскурзия в чужбина за нас бе разрешена само в страните от соцлагера и то с подпис от МВР или милицията по места, обяснява Кръстев. Вероятно затова или може би въпреки това всички инженери, които тогава работели в Червен бряг, останали приятели и през година и сега се срещат на различни места в страната и потъват в спомени. И никой от нас не съжалява за времето в малкото градче, казва военният шеф, който си спомня, че тогава в България се създава корпорация „Метал-хим", която обединява всички военни заводи с общо 135 000 служители в тях, и това допълнително го стимулира да се развива като специалист в специалната индустрия.

В Червен бряг Кръстев отива със съпругата си Елена. Двамата се запознават след абитуриентските балове и следващите пет години, докато са студенти в различни градове, връзката им устоява на всички предизвикателства и съблазни макар да се виждат само по един път в месеца. Тя учи музика в Софийската консерватория, той - инженерство в Русе.

„Тогава нямаше мобилни телефони, а в пощата трябваше да се дава поръчка, да се чака разговор и затова единствената ни връзка бяха писмата, които си пишехме, а щом дойдеше време да се видим, радостта ни бе неописуема", спомня си Кръстев.

Когато го разпределят в Червен бряг, Елена нито за миг не се замисля дали да го последва и сменя столицата с малкото градче. Там започва работа като учителка по музика. Там се раждат и двете им деца - момче и момиче. След като Орлин и Дора завършват началното си образование в Червен бряг, Елена и Кръстю решават, че е време да помислят за тяхното бъдеще и таткото подава рапорт за преместване. Системата в „Металхим" обаче много зорко следи къде ще работят кадрите й и след сериозно проучване през 1983 година го изпращат в „Дунарит" пак като директор на Инструменталния завод. Орлин започва да учи в Математическа гимназия, Дора, която е наследила таланта на майка си, в Музикалното училище, а Елена става учител по солфеж.

Тогава заводът е в своя апогей

Мощностите му са разрастват неимоверно много, усвояват се нови изделия за военната промишленост, откриват се редица филиали в региона. Кръстев вече е доказан и уважаван професионалист, става технически директор, а от 1996 година е изпълнителен директор на „Дунарит". Всичко върви по вода, докато в бурната 1997 г. след мъчителната хиперинфлация и падането на правителството на Жан Виденов властта в София се сменя, а местни сини лидери решават, че е настъпило тяхното време. Започват рекет за пари. Кръстев не се поддава на натиска и през 1998 година е сменен с по-удобен директор. Фирмата се източва, пазарите се провалят и „Дунарит" започва да потъва. „Щом останах без работа, открих частна фирма в областта на машиностроенето, но тя не просъществува дълго, защото през 2001 година отново ме върнаха като шеф на „Дунарит", но заводът беше сринат напълно", спомня си с тъга Кръстев. Пари няма, натоварването на производствените мощности е силно занижено, пазарите са загубени. Налага се да започне да гради имиджа на „Дунарит" от нулата и напрежението и безсънните нощи оттогава му се отблагодаряват със сериозен здравословен проблем. Столични хирурзи го връщат към живота, след като през 2005 година заболяването е туширано.

Точно тогава се появяват сериозните купувачи на „Дунарит" и заводът е приватизиран. За изминалите осем години фирмата е освободена от ненужните производства и в момента отговаря на европейските изисквания благодарение и на професионалното и компетентно ръководство на директора Кръстев.

Децата ми живеят извън страната, от което много ме боли, казва с умиление бащата Кръстев.

Още в първите години иа демокрацията синът му Орлин заминава за Щатите където завършва компютърни науки и остава да развива собствен бизнес. „Той все още е ерген, но се надявам, че в скоро време ще си намери съпруга, а после ще ни дари и с още едно внуче", надява се посребреният мъж.

Дъщерята Дора завършва музика във Варна, омъжва се за варненец, който също е музикант, и двамата заминават за Франция, където живеят и в момента. Синът им 10-годиш-ният Венко милее за България, защото тук са баба му и дядо му, които много обича. „Детето идва при нас само по време на ваканциите, но тогава с жена ми му се отдаваме изцяло, защото той е едничката ни радост, а както се знае, бабите и дядовците проявяваме много по-добро отношение към внуците си, защото виждаме грешките си при отглеждане на нашите деца и се стремим да ги избегнем. Точно това се харесва на нашия Венко и той ни гостува с радост, а като наближи да си тръгне, тримата не можем да избършем сълзите от очите си", разказва с тъга в гласа дядото Кръстев. „Най-добре е децата на България да живеят тук, а не навън. Може да са доволни, че са постигнали нещо, което не могат да постигнат в България, но не са щастливи далеч от родителите си", категоричен е бащата Кръстев.

Когато е директор, Кръсти Кръстев е запален овощар в имота си на село има градина с плодни дръвчета, за които полага грижи още от ранна пролет. „Това налага да варосам кората на стволовете им навреме, след това да изрежа излишните клони и постоянно да пръскам листата против насекоми", разказва той с видимо удоволствие. И добавя, че за тези грижи дръвчетата се отблагодаряват с вкусен плод, от който стават чудесни компоти и сладка. А като човек техни чар Кръстев много рядко е имал нужда от майстори, за да се поправи нещо в апартамента в Русе или в къщата в Голямо Враново. В събота и неделя на една ръка разстояние от него винаги има дрелка, ъглошлайф и електрожен. А през седмицата първите два инструмента са винаги в багажника на колата му. Защото не се знае кога и къде ще му потрябват.

Коментари?
Новини : Регулиране на търговията с оръжие
на 2013/6/4 8:50:00
Новини

Над 65 държави подписаха договора за търговия с конвенционални оръжия


11:15 | 04.06.2013

Над 65 държави вече подписаха първия международен договор за регулиране на търговията с конвенционални оръжия, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Споразумението бе открито за подписване едва вчера. Масовата подкрепа за договора даде силен тласък на кампанията за прекратяване на незаконната търговия с оръжия, която подхранва конфликти и подпомага екстремисти в целия свят.

Първи постави подписа си под документа сложи аржентинският министър на външните работи Ектор Тимерман. Това стана на церемония в централата на ООН в Ню Йорк.

Договорът вече е подписан от 67 държави - над една трета от 193-те страни членки на световната организация. На практика обаче неговата ефективност ще зависи от подкрепата на основните износители и купувачи на оръжия и от това доколко строго се прилагат разпоредбите му.

Съединените щати обещаха да подпишат договора в скоро време. Русия и Китай засега не са казали дали ще последват примера им.

Договорът беше приет на 2 април от Общото събрание на ООН с огромно мнозинство - 154 гласа "за" и 3 "против" (Сирия, Северна Корея и Иран). Двадесет и три страни се въздържаха, включителноголеми износителки на оръжие (като Русия и Китай) и основни купувачи (Египет, Индия, Индонезия и Саудитска Арабия).

Договорът ще влезе в сила 90 дни след като 50 страни го ратифицират. Според финландския външен министър Ерки Туомиоя това може да стане след малко повече от година, в зависимост от това колко бързо върви процесът.

По силата на договора всяка страна, която го е подписала, трябва да направи преглед на своите доставки на оръжия и да прецени дали пратките няма да попаднат в ръцете на терористи, дали продажбите няма да са в нарушение на оръжейно ембарго и дали нарушават човешките права.

Търговията с конвенционални оръжия по света е оценявана на между 60 милиарда и 85 милиарда долара годишно.

Коментари?
Новини : Провал на референдума за полигона в с. Змейово
на 2013/5/26 19:45:31
Новини

Ниска активност провали референдума за "Змейово"

26 май 2013 08:39 DARIK NEWSDarik

Ниска активност провали референдума за "Змейово"
© снимка: DarikNews.bg, архив

29 784 от имащите право на глас в старозагорска община заявиха своя отговор на въпроса „Да бъде ли закрит Централен артилерийски технически изпитателен полигон „Змейово"?". Гласуването в Стара Загора на местния референдум приключи в 20 часа с 19,93 на сто избирателна активност.

Най-много са гласували в избирателна секция №84 - 300 души, а най-малко - по 9 гласували има в СИК с номера 145 - Студентски град, и 137 - в кв. "Лозенец".

Една заявка за осигуряване на специализиран транспорт за лица с увреждания на опорно-двигателния апарат или с увреждане на зрението е била приета и обслужена от служителите на общинската администрация.

На референдума се гласуваше в 202 избирателни секции в 51 населени места на Община Стара Загора. Имащите право на глас са 149 434.

Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. На последните местни избори през 2011 г. са гласували 68 552 избиратели от имащите право на глас 142 728.

Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година от датата на произвеждането му.

Коментари?
Новини : Отново за "сватбарската" стрелба
на 2013/4/19 22:52:31


<br />

Развеселен сватбар в либийската столица Триполи стреля във въздуха с автомат в знак на уважение към младоженците и уцели кацащ самолет, предаде АФП.

Машината на либийската авиокомпания „Бурак еърлайнс“, изпълняваща вътрешен полет от Бенгази, тъкмо щяла да каца, когато попаднала на прицела на празничната стрелба. Уцелена била тоалетната на самолета. Няма пострадали сред пътниците, за техен късмет резервоарите с горивото били пощадени.

Стрелбите и фойерверките са традиция на сватбените церемонии в Либия, където често има жертви на заблудени куршуми, отбелязва АФП.

(в. Преса, печатно издание, брой 108 (459) от 19 април 2013)

Коментари?
Новини : Приказка за змея (или Змейово)
на 2013/4/9 16:30:00
Новини

Приказка за змея

Имало едно време един змей.

Змей за чудо и за приказ.

На негово име кръстили и един полигон.

Полигон за чудо и приказ. Всичко си имал и животни и природа и вода и чист въздух. Всички му се радвали и го ползвали ден и нощ .

Три глави имал змея, коя от коя по-хубави. За да ги различава ги кръстил с имена, но за да ги запомни, имената били еднакви – Марица -1 , Марица -2 , Марица -3 .

Хранел се змея юнашки, та чак пушек се дигал, ама пушек ви казвам, голям, цяла община задимявал.

Жени, мъже, деца , народ само за това приказвали. Приказвали и плачели. Живеел си той така мирно, тихо и безгрижно, но както се случва в приказките минало това време. Настъпили трудни и гладни времена.

Змеят седял гладен и мислел, но глад с мислене не се заменя. Решил да изяде полигона. И без това бил кръстен на негово име.

Мислел, мислел как да го направи и измислил. Ще го направи с референдум. Ще пита хората, тези, които плачели и приказвали. И понеже те само плачели и приказвали проблема с глада ще бъде решен. Решен така, че змея да може да се храни редовно, и да може и други да се храни.

Какво по-хубаво от това.

И като започне да лапа юнашки змея пак ще се вдигне пушек и хората пак ще плачат и приказват, ама какво от това. Пушека си върви и хората си плачат и приказват.

Така е било така и ще бъде.

Забележка: Приказката е от известен автор, който се надява тя (приказката) да бъде прочетена от повече граждани на гр. Стара Загора и областта и най-вече от общинските съветници.

Коментари?
« 1 ... 7 8 9 (10) 11 12 13 ... 26 »



От Галерията
To ASA 3.JPG
Потребителски вход